Ако Пловдив е градът, то „Небет тепе“ е списанието на тепетата. А това е така,

не просто заради „върха“ в заглавието му, а и защото текстовете в него трябва да

се изкачат до всеки наш читател, който по подразбиране е върхът. В днешно време

именно като върхове за покоряване следва да бъдат възприемани дръзналите да

посегнат с очи вместо към компютърните, телевизионните и телефонните екрани,

към хартиените носители на словото. Ако четете това, значи все още сме живи,

между другото, вие – също. Не че сме против виртуалните източници, напротив,

дай Боже, пожелалите от вас, скоро да могат да ни откриват и на някое електронно

тепе, но не е ли прекрасно погледите ви да бъдат облъчвани единствено от думи,

а когато протегнете длан – да можете да докоснете мастилените им одежди и да

погалите белите полета, които обитават. Реакциите, последвали публикуването на

първия брой на списанието – десетките предавания и представяния, не на последно

място и тет-а-тет разговорите на редколегията с първочитателите на „Небет тепе“,

напълно потвърдиха, че върлува повсеместен глад за подобни издания. Факт,

който сам по себе си е тъжен и предполага системно недохранване в сферата на

културата, но ни мотивира още по-силно за втория сезон на списанието. Няма да е

по Вивалди, но нищо не пречи да си пускате неговата „Зима“ или друг сезон по ваш

избор докато разгръщате следващите страници. От сега пожелавам за следващия

ни брой - Нека да е пролет!